Снимка: от отворени източници
Защо възрастните деца престават да общуват с родителите си: 10 родителски фрази, които разрушават отношенията.
Много родители искрено се чудят защо възрастните деца започват да се обаждат все по-рядко, да идват само за няколко минути и в крайна сметка свеждат общуването до минимум. Често това се случва, според психолозите, поради определени изрази и модели на поведение, които превръщат общуването на възрастните деца с родителите им в източник на постоянен стрес. Психолозите посочват 10 типични грешки, които родителите допускат в общуването с вече порасналите си синове и дъщери.
Съдържание
- 1. Изразяване на тревога за бъдещето
- 2. Усещане за неизплатен дълг за възпитанието
- 3. Сравняване с другите
- 4. Подробни разкази за собствените си заболявания
- 5. Критика към партньора или съпруга/съпругата
- 6. Непоискани съвети вместо подкрепа
- 7. Омаловажаване на трудностите с фрази като „в наше време беше по-трудно“
- 8. Редовни споменавания на минали грешки
- 9. Натиск поради липсата на брак или деца
- 10. Прикриване на манипулациите с грижа и любов
1. Изразяване на тревога за бъдещето
Постоянните споменавания за кредити, нестабилната ситуация в света, проблемите със здравето или трудностите на работа се възприемат от възрастното дете не като грижа, а като натиск. Чрез огледалните неврони децата усещат родителския страх на физическо ниво. Разговорът, чиято цел е била да подкрепи, се превръща в изпитание, след което възниква желание да се дистанцира.
За да не се случи това, преди да споделите тревогата си, си струва да се запитате на кого ще му стане по-леко от това — на вас или на него. Ако отговорът се отнася до вашето успокоение, запазете тези мисли за себе си.
2. Усещане за неизплатен дълг за възпитанието
Разказите за това колко трудно е било да ви отгледат, колко сили и здраве са били похарчени за възпитанието ви, често се представят като доказателство за майчината или родителската любов. В психиката на детето обаче това се превръща в негласен дълг, който е невъзможно да се изплати. Възниква хронично чувство за вина, поради което всяко общуване е съпроводено с вътрешен дискомфорт.
3. Сравнение с другите
Изрази от типа „а ето, синът на приятелката ми вече си е купил апартамент“ или „погледни успехите на децата на съседите“ нанасят дълбок удар по самооценката. Вместо да мотивират, те предизвикват дълбок срам и усещането, че реалните резултати на родителите не са достатъчни. Безусловното приемане е основна човешка нужда на всяка възраст, а постоянните сравнения разрушават това усещане парче по парче. Затова трябва напълно да се откажем от сравняването на порасналото дете с други хора и да приемаме успехите му и темпото на развитие такива, каквито са.
4. Подробни разкази за собствените болести
Ежедневните оплаквания от кръвно налягане, замайване или проблеми със ставите създават у детето скрито чувство на вина и тревога на еволюционно ниво. То започва да възприема обажданията като сигнал за влошаване на състоянието си, което го кара да се защити, като избягва контакта.
Затова говорете за здравето кратко и по същество, без излишна драматизация. За емоционално изливане има приятели или специалисти в тази област, но в никакъв случай не вашето пораснало дете.
5. Критика към партньора или съпруга/съпругата
Всякакви негативни забележки по адрес на избраницата или избраника на вашето дете го поставят пред невъзможен избор за лоялност. Тъй като възрастният човек гради живота си с партньора си, в конфликтна ситуация той почти винаги ще избере своята половинка, а критиката към любимия човек води само до постепенно разриване на отношенията с роднините.
Единственият ви критерий трябва да бъде щастието на детето ви с този човек. Ако искате да изразите предупреждение, направете го възможно най-деликатно и само веднъж, след което завинаги затворете тази тема.
6. Непоискани съвети вместо подкрепа
Когато възрастното дете разказва за ситуации, свързани с работата или личния живот, най-често то търси разбиране и емоционална подкрепа, а не подробни инструкции. Постоянните непоискани съвети дават сигнал, че не вярвате в неговата самостоятелност и го смятате за недостатъчно зрял, за да взима решения.
Прилагайте едно просто правило: преди да дадете съвет, попитайте директно: „Искаш ли моето мнение или просто искаш да си излееш душата?“
7. Омаловажаване на трудностите с фрази като „в наше време беше по-трудно“
Сравняването на настоящите реалности с миналите трудности на родителите води до легитимизиране на страданието. Когато на възрастен човек му казват, че проблемите му са нищожни в сравнение с миналото, той чувства, че болката и умората му нямат значение. Това го кара да търси подкрепа на други места.
Признавайте правото на детето да изпитва умора и трудности, независимо от мащаба им. Опитът от миналите години не дава право на монопол върху емоционалните преживявания.
8. Редовни споменавания на минали грешки
Постоянните споменавания на стари пропуски, неуспешни опити за постъпване в университет или грешки в работата превръщат родителите в един голям архив на чужди неуспехи. Вместо да подкрепят възрастния човек, такива разговори го връщат в травматичното състояние на тийнейджър, който отново е допуснал грешка.
Оставете миналото в миналото. Възрастният човек формира своята личност въз основа на това, кой е тук и сега, а не въз основа на минали грешки.
9. Натиск поради липсата на брак или деца
Въпросите за това кога ще се появят внуци или защо човекът все още не е създал семейство, травмират и карат да се чувства виновност за собствения ритъм на живот. Зад тези въпроси се крие личната тревога на родителите за собствените им очаквания, а не за интересите на самото дете.
Уважавайте личното пространство, ритъма на живот и избора на възрастния човек, като не забравяте, че животът му принадлежи изцяло на него.
10. Прикриване на манипулациите с грижа и любов
Фрази от типа „Аз ти желая добро“ или „Казвам ти това, защото съм ти майка“ се превръщат в капан, който напълно блокира конструктивния диалог. В такъв случай всеки опит да се поставят лични граници автоматично се възприема като отказ от любовта и проява на неблагодарност.
Признайте, че любовта не е аргумент в спор или инструмент за манипулация. Трябва да се научите да слушате и да приемате обратната връзка от децата си. Понякога е достатъчно да отговорите с прости думи: „Благодаря, че ми каза това. Разкажи ми по-подробно защо ти е трудно“.
Прочетете също
- 7 съвета как да възпитавате момиче
- Как китайските майки възпитават децата си
Коментари:
